Моите пътешествия

В Париж ходихме през лятната ми ваканция, някъде юли-август. Стояхме около седмица.
Летяхме от София с Балкан. Хотелът ни беше в сравнително централна част на Париж, но беше много малък, а стаите - ужасно тесни. Казваше се New Hotel Roblin Paris.
В първите дни успяхме сами да открием един от огромните магазини Лафайет и загубихме известно време там. Иначе имахме включени екскурзии с групи руснаци и екскурзоводи говорещи руски. Майка ми поне ги разбираше.
От екскурзиите си спомням, че ходихме до Лувъра. Него го разгледахме малко набързо, защото беше огромен. Но поне успяхме да видим прочутата Мона Лиза.
Ходихме също така до Версай. И той беше голям, а аз през повечето време бях уморена и само се чудех къде да седна докато обикаляхме из стаите. Градините също бяха много големи и красиви, но за тях вече нямах сили да ги обикалям.
Качвахме се и на Монмартър (дано не бъркам името), но от там нямам много спомени. Видяхме Нотърдамската катедрала. Записахме се и за Мулен руж като се чудехме него ли да изберем или Лидо. Все още не знам кое е по-хубаво, но знам със сигурност, че искам пак да посетя Мулен руж и да отида поне веднъж в Лидо. Беше страхотно, много, много хубаво. Нямам думи да го опиша.
Сами се качихме на едно виенско колело, ако не ме лъже паметта беше на площад Конкорд. Разхождахме се няколко пъти по Елисейските поля, качихме се на Триумфалната арка и на Айфеловата кула. В общи линии посетихме най-големите забележителности в Париж :) Редом с едно руско гробище и новият им модерен квартал - Дефанс.
Отидохме и до Дисниленд разбира се, това беше първият увеселителен парк, в който съм ходила. И от там се почна, вече съм пристрастена. Там и за първи път се качих на големите ролер костъри. Мда, хубави спомени :) Първото влакче, на което се качих беше едно космическо и покрито. Виждаше се само как те изстрелват, а какво ставаше вътре не се знаеше. И по добре май, защото не знам дали щях да се кача иначе. Толкова се уплаших, че през цялото време бях със затворени очи и пищях. Нищо не можах да видя от влакчето. След това намерихме и другото по-голямо, някакво свързано с Индиана Джоунс беше. Качих се и на него и возенето протече като на другото. Пищейки със затворени очи. Като се опитах да примижам за малка само видях, че ми предстои да се обърна с главата надолу и пак си затворих очите. Мда, и мен някога ме беше страх :)
Чувствам се гузна, че претупах повечето неща толкова набързо, но не виждам и какво повече да пиша за тях. Още повече, че беше отдавна и вече не помня много подробности.
На връщане само имахме малко перипетии. На летището им Шарл Де Гол (което и до днес мразя заради въпросната случка) се оглеждахме да намерим къде е чек ин-а за нашия полет. Все още обаче не бяха написали номера на гишето. Видяхме само, че е ще е на В, а всичик В-та бяха зад една преграда. Решихме да влезем вътре, за целта ни направиха паспортна провека и ни пуснаха. След известно време обаче се оказа, че нашето гише не било там, а отвън. Само на Балкан гишетата бяха отвън, а ние нямаше откъде да го знаем това. Искахме да излезем, обаче не ни пускаха. Някъде по това време бяха паднали вече шенгенските визи, но очевидно служителят на летището не го знаеше това и не искаше да ни пусне един вид да влезем в Париж. А ние искахме само да си черикаме багажа. Размотавах ни известно време и ни препращаха на различни места, аз не знаех къде съм, голям страх брах, че може да си изпуснем полета и не знаехме какво да правим, но най-накрая ни пуснаха все пак и успяхме да се приберем успешно.