Моите пътешествия

Във Великобритания ходих сама на езиков курс организиран от Интеграл. Беше си доста вълнуващо преживяване, защото за първи път бях на такова място.
Всъщност от България тръгнахме поне 5-6 деца, не бяхме малко, а там ни чакаха още 2. Летяхме от София със самолет на Балкан. Седях до прозореца и бях много щастлива от този факт, защото тогава още ми беше интересно да гледам отвън. Кацнахме в Лондон на летище Хийтроу и от там ни закараха до едно градче наблизо (Буши), в което всъщност щяхме да бъдем. Имаше възможност да се избира дали искаш да си в семейство или в общежитие и незнайно защо аз бях избрала да съм в семейство. Всички други щяха да са в общежитието. Когато пристигнахме мен трябваше да ме вземе семейството и да отида при тях. Не стана така обаче, поради някаква причина не могли да дойдат. Трябваше да остана 2 дена в общежитието и тогава щели да ме вземат. Аз се зарадвах честно казано защото всички други щяха да са там, а иначе щях да остана сама.
Настаних се в една стая с едно от момичетата, с което в началото се разбирахме, но след това тя нещо започна да не ме харесва, че и другите настрои против мен. Но това вече няма особено значение.
В общежитието имаше стол, където предлагаха закуска, обяд и вечеря и въпреки, че храната беше вкусна аз все не бях гладна. Няколко дена почти не бях яла, и аз не мога да си го обясня защо. Но се усетих навреме, че нещо не е наред и малко по малко започнах да се храня.
След като минаха двата дена и семейството ме взе не бях особено щастлива. Бях свикнала вече в общежитието и не исках да си тръгвам. И при семейството не ми хареса особено, беше направо пренаселено. Те имаха две деца, по-малки от мен момиченца, а аз делях една стая с момиче от Франция, което подобно на мен беше доста мълчаливо. Много скоро поисках да се преместя в общежитието и в крайна сметка успях да се върна. Там си мислех, че се чувствах по-добре, макар че сега като си спомня може би трябваше да дам шанс на хората, и при тях можеше да ми хареса.
Иначе в началото още имахме тест, според който определиха нивото ни на английски и ни разпределиха в групи. Сутрин имахме часове с нашата група, в която имаше хора от всички държави. Вече обаче не помня много от тези часове :) Само се сещам, че накрая ни бяха организирали нещо като търсене на съкровище и беше страшно забавно.
След часовете имахме обяд и после имахме или свободно време или някаква екскурзия. От екскурзиите си спомням, че ходихме до Оксфорд, но какво точно правихме там съм забравила. Ходихме и до Лондон, но не беше за дълго. Посетихме музея на мадам Тюсо, някаква църква, видяхме Биг Бен и Бъкингамския дворец. По снимките сега видях, че съм снимала и площад Трафалгар, а също и имам спомен, че сме минавали покрай Хайд Парк. Оставиха ни на някакво място да пазаруваме, но идея си нямам къде беше, сега като се замисля може да е било например Ковънт Гардън. Но не беше нещо особено, нямаше хубави неща.
Аз лично бях останала много по-очарована от големия шопинг център в Буши, дотогава не бях виждала такова нещо. Имаше много магазини и страшно ми хареса, доста време прекарах там да го разглеждам. Не че си купих много неща де, тогава все още не пазарувах като невидяла.
В Буши видях и за първи път светофари за пешеходци, които светваха зелено когато натиснеш бутон. Беше си направо като един нов свят.
Прекарах в Буши 2 седмици, това беше минималния срок, и след това се прибрах. Доволна съм от преживяното, радвам се, че видях много неща. Е, можеше и по-добре да бъде, но колкото толкова.