Моите пътешествия

В Тунис ходихме заедно с майка ми през моята пролетна ваканция. Летяхме от София през Милано с Алиталия. Всъщност дори имахме една нощувка в Италия, защото полетът ни за Тунис беше чак на следващия ден. Само дето хотелът ни май не беше точно в Милано, а някъде извън него. И като пристигнахме отвън изглеждаше доста зле, но отвътре беше хубав.
Ние се разходихме малко там където бяхме, защото както вече казах май не беше Милано, но беше късно вечерта и всичко беше затворено вече. Вечеряхме в хотела, а аз не бях гладна и ядох ананас, който бяха украсили много добре. Имам снимка даже с него.
На следващия ден рано сутринта ни върнаха до Малпенса - летището в Милано, което на нас тогава ни се стори страшно хубаво. То и сега не е лошо де, но вече сме виждали доста повече летища.
Отлетяхме за Тунис, а от там ни взеха и ни закараха в курорта, в който щяхме да бъдем. Вече не му помня името, Сус ми се върти в главата, но не съм сигурна дали бяхме точно в него или е бил някъде близо до нас.
Хотелът ни беше на брега на морето, плажове, басейни, не беше лош. Иначе в курорта нямаше нищо особено, горе-долу като в нашите курорти, само разни сувенири, но с тази разлика, че там беше пълно с черни хора.
Иначе в хотела ни вечер организираха разни забавления и от време на време ходихме да ги гледаме, интересно беше.
С всичкия си акъл се записахме и за някаква двудневна екскурзия. Два дена само ни лангъркаха в едно микробусче. Направо ми се разказа играта, както не обичам да пътувам. Вече даже не помня къде точно ходихме...качвахме се на камили, разглеждахме някакви руини, вечерта разглеждахме нещо свързано с 1001 нощи. Спахме в едно гадно хотелче, но се преживяваше. Сутринта ни събудиха мюсулманските им молитви. На следващия ден продължихме с преходите, бяхме на някакво солено езеро, в едни оазиси ни закараха с джипове и накрая гледахме някакви храмове май.
Когато вече се прибрахме в нашия си хотел единия ден се качихме на едно влакче, от тези, които ходят по курортите и отидохме до съседния курорт да се разходим. В някакъв парк с птици ходихме там.
Цялото това нещо се случваше през април като в Тунис за това време си беше доста топло. В Милано не сме излизали, но също изглеждаше слънчево. Така че като стигнахме България изживяхме лек шок. Като бяхме наближили София аз се загледах през прозореца и някак много бяло ми се струваше всичко. Всички покриви на къщите бяха бели, а не ми беше ясно как е възможно при положение, че всеки си го прави както на него му хареса. По земята също беше бяло. По някое време осъзнах, че това е сняг. През април. И то много сняг. Такава виелица беше, че самолета ни за Варна едвам излетя. И бяхме в едно много малко самолетче, което не летеше много високо и кабината не беше херметически затворена. За сметка на това хората бяха мили, вместо обичайната самолетна храна ни дадоха козунаци и боядисани яйца, защото беше Великден. Аз обаче нищо не можах да хапна, едвам преживях полета, много ми беше лошо. За капак зад мен седеше някакъв по-едър мъж, който ме ръчкаше с краката си в гърба.
Стигнахме някак до Варна за около час и половина все пак, всичко мина успешно и с това приключи ходенето ни до Тунис.